Финансирането на база приходи (Revenue-Based Financing, RBF) е хибриден инструмент между заем и дялово участие. Компанията получава капитал днес и в замяна се задължава да плаща процент от месечните си приходи, докато инвеститорът получи обратно предварително договорена сума — кратно на вложеното. RBF е особено подходящ за компании с редовни приходи (например търговия на дребно или SaaS), които искат капитал без да раздават собственост и без фиксирани месечни вноски, каквито изисква класическият заем.

Двата параметъра: дял от приходите и таван

• Дял от приходите (revenue share) — процентът от месечните приходи, който се насочва към инвеститора (в примера 8,00%).
• Кратно на погасяване (repayment multiple) — таванът на общото връщане, изразен като кратно на вложеното (в примера 1,5000×). Той определя максимума, който инвеститорът ще получи общо.

Таванът е намаляващ таван

Общата дължима сума се фиксира в началото: вложеното, умножено по кратното. Всяко „прихващане“ (sweep) на приходи намалява оставащия таван. Когато таванът стигне нула, задължението е погасено и плащанията спират — независимо колко време е отнело. Изчислен пример Инвестиция: 50 000,00 EUR при кратно 1,5000×. Начален таван (общо дължимо) = 50 000,00 × 1,5 = 75 000,00 EUR. Месечен приход на компанията: 20 000,00 EUR, дял от приходите 8,00%. Прихваната сума за месеца = 20 000,00 × 8% = 1 600,00 EUR. Оставащ таван след прихващането = 75 000,00 − 1 600,00 = 73 400,00 EUR. Всеки следващ месец се прихваща по-малкото от (приход × дял) и оставащия таван. Така последното плащане никога не надхвърля дължимото — сумата на всички прихващания е точно тавана, нито стотинка повече. При по-високи приходи погасяването приключва по-бързо; при по-ниски — отнема повече време. Именно продължителността е променлива, не общата сума.

Без разводняване, но с променлива продължителност

Голямото предимство на RBF за основателя е, че не разводнява капитала — инвеститорът не получава акции, не влиза в таблицата на капитализацията и няма право на глас. За инвеститора компромисът е, че възвръщаемостта е таванирана (тук 1,5×), а времето до пълното изплащане зависи изцяло от бъдещите приходи, които не са гарантирани.

Рискове

• Приходен риск. Ако приходите спаднат, плащанията се забавят или спират. Няма фиксиран падеж, който да принуди връщането.
• Таванирана възвръщаемост. Дори компанията да процъфти, получавате най-много договореното кратно.
• Без обезпечение и приоритет като първостепенен дълг. В зависимост от структурата RBF може да е по-подчинен от класическия заем.
• Ликвидност. Вземането е трудно за прехвърляне.

Правна рамка

RBF е договорна конструкция по Закона за задълженията и договорите — вземане срещу дял от приходите, а не дялово участие. То не поражда акции и не се вписва в капитала на дружеството в Търговския регистър. Като извъндоговорно уреден инструмент RBF стои извън обхвата на ECSPR (за която се допускат акции, облигации и заеми) — виж Рискове. Ако при структурирането плащанията придобият характер на публично привличане на възвръщаеми средства, приложение намират и ограниченията по Закона за кредитните институции (виж Първостепенен корпоративен заем).